Четири пъти, в които резултатите от изборите в САЩ са оспорени
Когато резултатите демонстрираха, че някогашният вицепрезидент Джо Байдън печели задоволително електорални гласове, с цел да заеме президентския пост, само че Тръмп съобщи, че ще оспорва резултатите от изборите. Безпрецедентните промени в процедурите за гласоподаване, дължащи се на пандемията от ковид, създават удобни мотиви за претендентите да стачкуват вота. Републиканците спорят по-рано предходната година, че удължаването на крайните периоди за приемане и броене на бюлетините води до комплициране и измами, до момента в който демократите имат вяра, че републиканците работят интензивно за отнемане на хора от опция за подаване на глас.
Ако Тръмп откажеше да отстъпи, това нямаше да е първият ужас от изказванията за измама на избори за президент на Съединени американски щати.
Изборите от 1876, 1888, 1960 и 2000 година са измежду най-спорните в американската история. Във всеки случай губещият претендент и партия се оправят по друг метод с оспорването.
Ръдърфорд Б. Хейс
До 1876 година – 11 години след края на Гражданската война – всички щати от Конфедерацията са признати назад в Съюза и възобновяване е в разгара си. Републиканците са най-силни в просъюзните региони на северните и афро-американските райони на юга, до момента в който демократичната поддръжка се сплотява към южните бели и северните региони, които по-малко поддържат войната. Същата година републиканците предлагат губернатора на Охайо Ръдърфорд Б. Хейс, а демократите избират губернатора на Ню Йорк Самюъл Тилдън.
Но в деня на изборите в южните щати витае необятна злост на част от белите гласоподаватели против афро-американските републикански гласоподаватели. Три от тези южни щати – Флорида, Луизиана и Южна Каролина – имат доминирани от републиканците изборни препоръки. Там някои първични резултати сякаш демонстрират победи на Тилдън. Но заради необятно публикуваните изказвания за заплашване и измами изборните комисии анулират задоволително гласове, с цел да дадат щатите – и техните електорални гласове – на Хейс. С електоралните гласове от трите щата, Хейс печели болшинство от 185-184.
Конкурентни набори от предизборни резултати и гласове са изпратени до Конгреса, с цел да бъдат преброени през януари 1877 година, тъй че Конгресът гласоподава основаването на двупартийна комисия от 15 негови членове и съдии от Върховния съд, с цел да дефинира по какъв начин да разпредели гласоподавателите от трите противоречиви щата. Седем комисари би трябвало да бъдат републиканци, седем би трябвало да бъдат демократи плюс един самостоятелен, арбитър Дейвид Дейвис от Илинойс.
Но в политическа скица, която дава обратен тласък, Дейвис е определен от демократите в законодателния орган на щата Илинойс да служи в Сената на Съединени американски щати (сенаторите не се избират от гласоподавателите чак до 1913 г.). Те се надяват в отговор да завоюват поддръжката му в изборната комисия. Вместо това Дейвис подава оставка от комисията и е сменен от републиканеца Джоузеф Брадли, с който републиканското болшинство става 8-7, и надлежно всички оспорени електорални гласове са присъдени на Хейс.
Бенджамин Харисън
През 1888 година демократичният президент Гроувър Кливланд от Ню Йорк се кандидатира против някогашния американски сенатор от Индиана Бенджамин Харисън.
Тогава предизборните бюлетини в множеството щати са отпечатани и публикувани от политически партии и пускани обществено. Така някои гласоподаватели имат добра опция да продадат гласовете си и го вършат.
Харисън назначава юриста от Индиана, Уилям Уейд Дъдли, за касиер на Републиканския народен комитет. Малко преди изборите Дъдли изпраща писмо до локалните водачи на републиканците в Индиана с обещани средства и указания за това по какъв начин да се разделят гласоподаватели на „ групи от пет “, с цел да получат подкупи в подмяна на глас за републиканския претендент. Инструкциите обрисуват по какъв начин всеки републикански деятел ще бъде виновен за пет от тези гласоподаватели.
Демократите получават копие от писмото и го разгласяват публично в дните преди изборите. В последна сметка Харисън печели Индиана единствено с към 2000 гласа, само че въпреки всичко щеше да завоюва и без щата.
Кливланд в действителност печели националния глас с съвсем 100 000 гласа. Но той губи родния си щат Ню Йорк с към 1% от гласовете, поставяйки Харисън на върха в Избирателната гилдия. Загубата на Кливланд в Ню Йорк също може да е обвързвана със схеми за пазаруване на гласове.
Кливланд не оспорва резултата от колегията и печели реванш против Харисън четири години по-късно, ставайки единственият президент, който извършва непоследователни мандати. Междувременно абсурдът с групите от пет довежда до приемането на секрети бюлетини за гласоподаване в цялата страна.
Ричард Никсън
Изборите през 1960 година изправят един против различен републиканския вицепрезидент Ричард Никсън и демократичния американски сенатор Джон Ф. Кенеди.
Народният избор е най-близкият от 20 век, като Кенеди побеждава Никсън единствено с към 100 000 гласа – разлика от под 0,2%.
Поради националното разпространяване – и защото Кенеди публично побеждава Никсън с по-малко от 1% в пет щата (Хаваи, Илинойс, Мисури, Ню Джърси, Ню Мексико) и с по-малко от 2% в Тексас – доста републиканци стачкуват. Те се фиксират по-специално на две места – южен Тексас и Чикаго, където, настояват те, политическа машина, водена от кмета Ричард Дейли, събира задоволително гласове, едвам даде на Кенеди щата Илинойс. Ако Никсън беше спечелил Тексас и Илинойс, щеше да има болшинство в Изборната гилдия.
Републиканските вестници проверяват и заключават, че и в двата щата е имало машинация с гласоподаватели, само че Никсън не оспорва резултатите. По образеца на Кливланд през 1892 година Никсън още веднъж се кандидатира за президент през 1968 година и печели.
2000: Пеперудената бюлетина
През 2000 година доста щати към момента използваt гласуването с перфокарти – система, основана през 60-те години. Въпреки че тези бюлетини имат неизправности и се пропущат гласове, наподобява никой не знае или не се интересува – до момента в който всички американци внезапно не схващат – че остарялата технология е основала проблем във Флорида.
След това, в деня на изборите, националните медии откриват, че „ пеперудената бюлетина “ – гласоподаване с перфокарти с дизайн, който нарушава законите на щата Флорида – са объркали хиляди гласоподаватели в окръг Палм Бийч.
Мнозина, които помислят, че гласоподават за Гор, неумишлено гласоподават за различен претендент или и за двамата претенденти. (Например, претендентът на Реформаторската партия Пат Бюканън получава към 3000 гласа от гласоподаватели, които евентуално са имали желание да гласоподават за Ал Гор.) Гор в последна сметка губи щата от Буш с 537 гласа – и, губейки Флорида, губи и изборите.
Но в последна сметка едномесечният развой за установяване на спечелилия на президентските избори се свеждаше до въпроса за отрязаните кръгчета.
Над 60 000 бюлетини във Флорида, множеството от които на перфокарти, не записват глас за президент на четците за перфокарти. Но на доста от тях дребните кръгли парченца хартия, които се избиват, когато някой гласоподава, към момента са закачени за бюлетината. Гор се обръща към съда, с цел да преброи тези бюлетини на ръка, с цел да се опита да дефинира желанията на гласоподавателите, както е разрешено по държавния закон. Буш оспорва искането в съда. Гор печели във Върховния съд на щата Флорида, само че Върховният съд на Съединени американски щати постановява решение в 22:00 часа на 12 декември, че Конгресът е определил краен период на тази дата щатите да разгласят своя избор, тъй че нямаше повече време за броене на гласовете.
Гор отстъпва на идващия ден.
